завистливка

Речник на българския език

завистлѝвка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. завистлѝвки, ж. Завистлива жена, завистница.

Грешни изписвания (15)

  • завестливка
  • завестливкъ
  • завестлифка
  • завестлифкъ
  • завистливкъ
  • завистлифка
  • завистлифкъ
  • зъвестливка
  • зъвестливкъ
  • зъвестлифка
  • зъвестлифкъ
  • зъвистливка
  • зъвистливкъ
  • зъвистлифка
  • зъвистлифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вис-т-лив-ка
членувано за-вис-т-лив-ка-та
мн.ч. за-вис-т-лив-ки
членувано за-вис-т-лив-ки-те
звателна форма за-вис-т-лив-ке