завистливец

Речник на българския език

завистлѝвец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. завистлѝвци, м. Завистлив човек, завистник.

Грешни изписвания (7)

  • завестливец
  • завестливиц
  • завистливиц
  • зъвестливец
  • зъвестливиц
  • зъвистливец
  • зъвистливиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вис-т-ли-вец
непълен член за-вис-т-ли-ве-ца
пълен член за-вис-т-ли-ве-цът
мн.ч. за-вис-т-лив-ци
членувано за-вис-т-лив-ци-те
бройна форма за-вис-т-лив-ци
звателна форма за-вис-т-ли-ве-цо