завиквам

Речник на българския език

завѝквам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

завѝкваш, несв. и завѝкам, св. Започвам да викам.

Грешни изписвания (3)

  • завиквъм
  • зъвиквам
  • зъвиквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вик-вам за-вик-ва-ме
2 лице за-вик-ваш за-вик-ва-те
3 лице за-вик-ва за-вик-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-вик-вах за-вик-вах-ме
2 лице за-вик-ва за-вик-вах-те
3 лице за-вик-ва за-вик-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-вик-вах за-вик-вах-ме
2 лице за-вик-ва-ше за-вик-вах-те
3 лице за-вик-ва-ше за-вик-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завиквал съм завиквала съм завиквало съм завиквали сме
2 лице завиквал си завиквала си завиквало си завиквали сте
3 лице завиквал е завиквала е завиквало е завиквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завиквал бях завиквала бях завиквало бяхме завиквали
2 лице беше завиквал беше завиквала беше завиквало бяхте завиквали
3 лице беше завиквал беше завиквала беше завиквало бяха завиквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завиквам ще завикваме
2 лице ще завикваш ще завиквате
3 лице ще завиква ще завикват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завиквал ще съм завиквала ще съм завиквало ще сме завиквали
2 лице ще си завиквал ще си завиквала ще си завиквало ще сте завиквали
3 лице ще е завиквал ще е завиквала ще е завиквало ще са завиквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завиквам щяхме да завикваме
2 лице щеше да завикваш щяхте да завиквате
3 лице щеше да завиква щяха да завикват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завиквал щях да съм завиквала щях да съм завиквало щяхме да сме завиквали
2 лице щеше да си завиквал щеше да си завиквала щеше да си завиквало щяхте да сте завиквали
3 лице щеше да е завиквал щеше да е завиквала щеше да е завиквало щяха да са завиквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завиквал съм завиквала съм завиквало съм завиквали сме
2 лице завиквал си завиквала си завиквало си завиквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завиквал съм завиквала съм завиквало съм завиквали сме
2 лице завиквал си завиквала си завиквало си завиквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завиквал била съм завиквала било съм завиквало били сме завиквали
2 лице бил си завиквал била си завиквала било си завиквало били сте завиквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завиквам щяла съм да завиквам щяло съм да завиквам щели сме да завикваме
2 лице щял си да завикваш щяла си да завикваш щяло си да завикваш щели сте да завиквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завиквал щяла съм да съм завиквала щяло съм да съм завиквало щели сме да сме завиквали
2 лице щял си да си завиквал щяла си да си завиквала щяло си да си завиквало щели сте да сте завиквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завиквал бих завиквала бих завиквало бихме завиквали
2 лице би завиквал би завиквала би завиквало бихте завиквали
3 лице би завиквал би завиквала би завиквало биха завиквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вик-вай за-вик-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вик-вал
непълен член за-вик-ва-лия
пълен член за-вик-ва-ли-ят
женски род за-вик-ва-ла
членувано за-вик-ва-ла-та
среден род за-вик-ва-ло
членувано за-вик-ва-ло-то
множествено число за-вик-ва-ли
членувано за-вик-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вик-вал
женски род за-вик-ва-ла
среден род за-вик-ва-ло
множествено число за-вик-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вик-ващ
непълен член за-вик-ва-щия
пълен член за-вик-ва-щи-ят
женски род за-вик-ва-ща
членувано за-вик-ва-ща-та
среден род за-вик-ва-що
членувано за-вик-ва-що-то
множествено число за-вик-ва-щи
членувано за-вик-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-вик-вай-ки