завеща̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
мн. завеща̀тели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя.
Грешни изписвания (15)
- завештател
- завештатил
- завещатил
- завиштател
- завиштатил
- завищател
- завищатил
- зъвештател
- зъвештатил
- зъвещател
- зъвещатил
- зъвиштател
- зъвиштатил
- зъвищател
- зъвищатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-ве-ща-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | за-ве-ща-те-ля | |
| пълен член | за-ве-ща-те-лят | |
| мн.ч. | за-ве-ща-те-ли | |
| членувано | за-ве-ща-те-ли-те | |
| бройна форма | за-ве-ща-те-ли | |
| звателна форма | за-ве-ща-те-лю | |