заветен

Речник на българския език

завѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

завѐтна, завѐтно, мн. завѐтни, прил.
1. Оставен като завет. Заветни думи.
2. Съкровен, свято пазен, скъп. Заветни мечти.
3. Дълго желан, жадуван. Заветен час. Заветен миг.

Грешни изписвания (3)

  • заветин
  • зъветен
  • зъветин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ве-тен
непълен член за-вет-ния
пълен член за-вет-ни-ят
ж. р. за-вет-на
членувано за-вет-на-та
ср. р. за-вет-но
членувано за-вет-но-то
мн. ч. за-вет-ни
членувано за-вет-ни-те