завербувам

Речник на българския език

завербу̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

завербу̀ваш, несв. и св.; Кого. Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикн. с политическа цел.

Грешни изписвания (7)

  • завербувъм
  • завирбувам
  • завирбувъм
  • зъвербувам
  • зъвербувъм
  • зъвирбувам
  • зъвирбувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вер-бу-вам за-вер-бу-ва-ме
2 лице за-вер-бу-ваш за-вер-бу-ва-те
3 лице за-вер-бу-ва за-вер-бу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-вер-бу-вах за-вер-бу-вах-ме
2 лице за-вер-бу-ва за-вер-бу-вах-те
3 лице за-вер-бу-ва за-вер-бу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-вер-бу-вах за-вер-бу-вах-ме
2 лице за-вер-бу-ва-ше за-вер-бу-вах-те
3 лице за-вер-бу-ва-ше за-вер-бу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице завербувал е завербувала е завербувало е завербували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завербувал бях завербувала бях завербувало бяхме завербували
2 лице беше завербувал беше завербувала беше завербувало бяхте завербували
3 лице беше завербувал беше завербувала беше завербувало бяха завербували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завербувам ще завербуваме
2 лице ще завербуваш ще завербувате
3 лице ще завербува ще завербуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завербувал ще съм завербувала ще съм завербувало ще сме завербували
2 лице ще си завербувал ще си завербувала ще си завербувало ще сте завербували
3 лице ще е завербувал ще е завербувала ще е завербувало ще са завербували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завербувам щяхме да завербуваме
2 лице щеше да завербуваш щяхте да завербувате
3 лице щеше да завербува щяха да завербуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завербувал щях да съм завербувала щях да съм завербувало щяхме да сме завербували
2 лице щеше да си завербувал щеше да си завербувала щеше да си завербувало щяхте да сте завербували
3 лице щеше да е завербувал щеше да е завербувала щеше да е завербувало щяха да са завербували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завербувал била съм завербувала било съм завербувало били сме завербували
2 лице бил си завербувал била си завербувала било си завербувало били сте завербували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завербувам щяла съм да завербувам щяло съм да завербувам щели сме да завербуваме
2 лице щял си да завербуваш щяла си да завербуваш щяло си да завербуваш щели сте да завербувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завербувал щяла съм да съм завербувала щяло съм да съм завербувало щели сме да сме завербували
2 лице щял си да си завербувал щяла си да си завербувала щяло си да си завербувало щели сте да сте завербували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завербувал бих завербувала бих завербувало бихме завербували
2 лице би завербувал би завербувала би завербувало бихте завербували
3 лице би завербувал би завербувала би завербувало биха завербували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вер-бу-вай за-вер-бу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-вер-бу-ван
непълен член за-вер-бу-ва-ния
пълен член за-вер-бу-ва-ни-ят
женски род за-вер-бу-ва-на
членувано за-вер-бу-ва-на-та
среден род за-вер-бу-ва-но
членувано за-вер-бу-ва-но-то
множествено число за-вер-бу-ва-ни
членувано за-вер-бу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вер-бу-вал
непълен член за-вер-бу-ва-лия
пълен член за-вер-бу-ва-ли-ят
женски род за-вер-бу-ва-ла
членувано за-вер-бу-ва-ла-та
среден род за-вер-бу-ва-ло
членувано за-вер-бу-ва-ло-то
множествено число за-вер-бу-ва-ли
членувано за-вер-бу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вер-бу-вал
женски род за-вер-бу-ва-ла
среден род за-вер-бу-ва-ло
множествено число за-вер-бу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вер-бу-ващ
непълен член за-вер-бу-ва-щия
пълен член за-вер-бу-ва-щи-ят
женски род за-вер-бу-ва-ща
членувано за-вер-бу-ва-ща-та
среден род за-вер-бу-ва-що
членувано за-вер-бу-ва-що-то
множествено число за-вер-бу-ва-щи
членувано за-вер-бу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-вер-бу-вай-ки