завареник

Речник на българския език

зава̀реник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. зава̀реници, м. Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг.

Грешни изписвания (7)

  • заваренек
  • заваринек
  • завариник
  • зъваренек
  • зъвареник
  • зъваринек
  • зъвариник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ва-ре-ник
непълен член за-ва-ре-ни-ка
пълен член за-ва-ре-ни-кът
мн.ч. за-ва-ре-ни-ци
членувано за-ва-ре-ни-ци-те
бройна форма за-ва-ре-ни-ци
звателна форма за-ва-ре-ни-ко