забълбукам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за-бъл-бу-кам	за-бъл-бу-ка-ме
2 лице	за-бъл-бу-каш	за-бъл-бу-ка-те
3 лице	за-бъл-бу-ка	за-бъл-бу-кат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-бъл-бу-ках	за-бъл-бу-ках-ме
2 лице	за-бъл-бу-ка	за-бъл-бу-ках-те
3 лице	за-бъл-бу-ка	за-бъл-бу-ка-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-бъл-бу-ках	за-бъл-бу-ках-ме
2 лице	за-бъл-бу-ка-ше	за-бъл-бу-ках-те
3 лице	за-бъл-бу-ка-ше	за-бъл-бу-ка-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забълбукал съм	забълбукала съм	забълбукало съм	забълбукали сме
2 лице	забълбукал си	забълбукала си	забълбукало си	забълбукали сте
3 лице	забълбукал е	забълбукала е	забълбукало е	забълбукали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях забълбукал	бях забълбукала	бях забълбукало	бяхме забълбукали
2 лице	беше забълбукал	беше забълбукала	беше забълбукало	бяхте забълбукали
3 лице	беше забълбукал	беше забълбукала	беше забълбукало	бяха забълбукали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще забълбукам	ще забълбукаме
2 лице	ще забълбукаш	ще забълбукате
3 лице	ще забълбука	ще забълбукат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм забълбукал	ще съм забълбукала	ще съм забълбукало	ще сме забълбукали
2 лице	ще си забълбукал	ще си забълбукала	ще си забълбукало	ще сте забълбукали
3 лице	ще е забълбукал	ще е забълбукала	ще е забълбукало	ще са забълбукали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да забълбукам	щяхме да забълбукаме
2 лице	щеше да забълбукаш	щяхте да забълбукате
3 лице	щеше да забълбука	щяха да забълбукат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм забълбукал	щях да съм забълбукала	щях да съм забълбукало	щяхме да сме забълбукали
2 лице	щеше да си забълбукал	щеше да си забълбукала	щеше да си забълбукало	щяхте да сте забълбукали
3 лице	щеше да е забълбукал	щеше да е забълбукала	щеше да е забълбукало	щяха да са забълбукали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забълбукал съм	забълбукала съм	забълбукало съм	забълбукали сме
2 лице	забълбукал си	забълбукала си	забълбукало си	забълбукали сте
3 лице	за-бъл-бу-кал забълбукал е	за-бъл-бу-ка-ла забълбукала е	за-бъл-бу-ка-ло забълбукало е	за-бъл-бу-ка-ли забълбукали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забълбукал съм	забълбукала съм	забълбукало съм	забълбукали сме
2 лице	забълбукал си	забълбукала си	забълбукало си	забълбукали сте
3 лице	за-бъл-бу-кал забълбукал е	за-бъл-бу-ка-ла забълбукала е	за-бъл-бу-ка-ло забълбукало е	за-бъл-бу-ка-ли забълбукали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм забълбукал	била съм забълбукала	било съм забълбукало	били сме забълбукали
2 лице	бил си забълбукал	била си забълбукала	било си забълбукало	били сте забълбукали
3 лице	бил забълбукал бил е забълбукал	била забълбукала била е забълбукала	било забълбукало било е забълбукало	били забълбукали били са забълбукали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да забълбукам	щяла съм да забълбукам	щяло съм да забълбукам	щели сме да забълбукаме
2 лице	щял си да забълбукаш	щяла си да забълбукаш	щяло си да забълбукаш	щели сте да забълбукате
3 лице	щял да забълбука щял е да забълбука	щяла да забълбука щяла е да забълбука	щяло да забълбука щяло е да забълбука	щели да забълбукат щели са да забълбукат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм забълбукал	щяла съм да съм забълбукала	щяло съм да съм забълбукало	щели сме да сме забълбукали
2 лице	щял си да си забълбукал	щяла си да си забълбукала	щяло си да си забълбукало	щели сте да сте забълбукали
3 лице	щял да е забълбукал щял е да е забълбукал	щяла да е забълбукала щяла е да е забълбукала	щяло да е забълбукало щяло е да е забълбукало	щели да са забълбукали щели са да са забълбукали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих забълбукал	бих забълбукала	бих забълбукало	бихме забълбукали
2 лице	би забълбукал	би забълбукала	би забълбукало	бихте забълбукали
3 лице	би забълбукал	би забълбукала	би забълбукало	биха забълбукали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за-бъл-бу-кай	за-бъл-бу-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-бъл-бу-кал
		непълен член	за-бъл-бу-ка-лия
		пълен член	за-бъл-бу-ка-ли-ят
	женски род		за-бъл-бу-ка-ла
		членувано	за-бъл-бу-ка-ла-та
	среден род		за-бъл-бу-ка-ло
		членувано	за-бъл-бу-ка-ло-то
множествено число			за-бъл-бу-ка-ли
		членувано	за-бъл-бу-ка-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	за-бъл-бу-кал
	женски род	за-бъл-бу-ка-ла
	среден род	за-бъл-бу-ка-ло
множествено число		за-бъл-бу-ка-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-бъл-бу-кащ
		непълен член	за-бъл-бу-ка-щия
		пълен член	за-бъл-бу-ка-щи-ят
	женски род		за-бъл-бу-ка-ща
		членувано	за-бъл-бу-ка-ща-та
	среден род		за-бъл-бу-ка-що
		членувано	за-бъл-бу-ка-що-то
множествено число			за-бъл-бу-ка-щи
		членувано	за-бъл-бу-ка-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-бъл-бу-кай-ки