забутвам

Речник на българския език

забу̀твам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

забу̀тваш, несв. и забу̀там 1 , св.; Кого, какво. Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата.
забутвам се/забутам се. — Само мн. Започваме да се бутаме един друг.



забу̀тваш, несв. и забу̀там 2 , св.
1. Какво. Слагам между други неща така, че не може да се намери. Къде си ми забутала молива?
2. Кого. Завеждам някого в отдалечено, затънтено място. Забута семейството си по балканите.
забутвам се/забутам се. 1. — За предмет — изгубва се между други неща така, че трудно се открива. Писмото се беше забутало между книгите.
2. Отивам в отдалечено и затънтено място. Забутахме се в това балканско село.
3. Изгубвам се, не мога да се ориентирам някъде. Забутахме се из гората, не можем да намерим пътя.

Грешни изписвания (3)

  • забутвъм
  • зъбутвам
  • зъбутвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бут-вам за-бут-ва-ме
2 лице за-бут-ваш за-бут-ва-те
3 лице за-бут-ва за-бут-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бут-вах за-бут-вах-ме
2 лице за-бут-ва за-бут-вах-те
3 лице за-бут-ва за-бут-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бут-вах за-бут-вах-ме
2 лице за-бут-ва-ше за-бут-вах-те
3 лице за-бут-ва-ше за-бут-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забутвал съм забутвала съм забутвало съм забутвали сме
2 лице забутвал си забутвала си забутвало си забутвали сте
3 лице забутвал е забутвала е забутвало е забутвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забутвал бях забутвала бях забутвало бяхме забутвали
2 лице беше забутвал беше забутвала беше забутвало бяхте забутвали
3 лице беше забутвал беше забутвала беше забутвало бяха забутвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забутвам ще забутваме
2 лице ще забутваш ще забутвате
3 лице ще забутва ще забутват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забутвал ще съм забутвала ще съм забутвало ще сме забутвали
2 лице ще си забутвал ще си забутвала ще си забутвало ще сте забутвали
3 лице ще е забутвал ще е забутвала ще е забутвало ще са забутвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забутвам щяхме да забутваме
2 лице щеше да забутваш щяхте да забутвате
3 лице щеше да забутва щяха да забутват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забутвал щях да съм забутвала щях да съм забутвало щяхме да сме забутвали
2 лице щеше да си забутвал щеше да си забутвала щеше да си забутвало щяхте да сте забутвали
3 лице щеше да е забутвал щеше да е забутвала щеше да е забутвало щяха да са забутвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забутвал съм забутвала съм забутвало съм забутвали сме
2 лице забутвал си забутвала си забутвало си забутвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забутвал съм забутвала съм забутвало съм забутвали сме
2 лице забутвал си забутвала си забутвало си забутвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забутвал била съм забутвала било съм забутвало били сме забутвали
2 лице бил си забутвал била си забутвала било си забутвало били сте забутвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забутвам щяла съм да забутвам щяло съм да забутвам щели сме да забутваме
2 лице щял си да забутваш щяла си да забутваш щяло си да забутваш щели сте да забутвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забутвал щяла съм да съм забутвала щяло съм да съм забутвало щели сме да сме забутвали
2 лице щял си да си забутвал щяла си да си забутвала щяло си да си забутвало щели сте да сте забутвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забутвал бих забутвала бих забутвало бихме забутвали
2 лице би забутвал би забутвала би забутвало бихте забутвали
3 лице би забутвал би забутвала би забутвало биха забутвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бут-вай за-бут-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-бут-ван
непълен член за-бут-ва-ния
пълен член за-бут-ва-ни-ят
женски род за-бут-ва-на
членувано за-бут-ва-на-та
среден род за-бут-ва-но
членувано за-бут-ва-но-то
множествено число за-бут-ва-ни
членувано за-бут-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бут-вал
непълен член за-бут-ва-лия
пълен член за-бут-ва-ли-ят
женски род за-бут-ва-ла
членувано за-бут-ва-ла-та
среден род за-бут-ва-ло
членувано за-бут-ва-ло-то
множествено число за-бут-ва-ли
членувано за-бут-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бут-вал
женски род за-бут-ва-ла
среден род за-бут-ва-ло
множествено число за-бут-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бут-ващ
непълен член за-бут-ва-щия
пълен член за-бут-ва-щи-ят
женски род за-бут-ва-ща
членувано за-бут-ва-ща-та
среден род за-бут-ва-що
членувано за-бут-ва-що-то
множествено число за-бут-ва-щи
членувано за-бут-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-бут-вай-ки