жито

Речник на българския език

жѝто — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. жита̀, ср.
1. Само ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това растение. Ще пожънем житото навреме.
2. Само мн. Обширни площи, засети с това растение. Пред нас са блеснали житата.
3. Само ед. Сварени зърна от това растение, приготвени по специален начин за религиозен обред.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • житу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-то
членувано жи-то-то
мн.ч. жи-та
членувано жи-та-та

Връзки