жителство

Речник на българския език

жѝтелство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Административно регистриране — разрешение за постоянно живеене в населено място. Имам варненско жителство.
2. Живеене. Жителството ми тук е истински подвиг.

Грешни изписвания (3)

  • жителству
  • житилство
  • житилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-тел-с-т-во
членувано жи-тел-с-т-во-то
мн.ч. жи-тел-с-т-ва
членувано жи-тел-с-т-ва-та