житар

Речник на българския език

жита̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

жита̀рят, жита̀ря, мн. жита̀ри, м. Търговец на зърнени храни.// прил. жита̀рски, жита̀рска, жита̀рско, мн. жита̀рски.



жита̀рът, жѝтара, мн. жита̀ри, (два) жита̀ра, м. Твърдокрило насекомо, опасен вредител по житните култури, разпространено у нас.

Грешни изписвания (1)

  • жетар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-тар
непълен член жи-та-ря
пълен член жи-та-рят
мн.ч. жи-та-ри
членувано жи-та-ри-те
бройна форма жи-та-ри
звателна форма жи-та-рю