жизнелюбие

Речник на българския език

жизнелю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Любов към живота.

Грешни изписвания (3)

  • жезнелюбие
  • жезнилюбие
  • жизнилюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жиз-не-лю-бие
членувано жиз-не-лю-би-е-то
мн.ч. жиз-не-лю-бия
членувано жиз-не-лю-би-я-та