живачен

Речник на българския език

жива̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

жива̀чна, жива̀чно, мн. жива̀чни, прил. Който съдържа живак или е свързан с живак. Живачни соли. Живачно отравяне.

Грешни изписвания (3)

  • жевачен
  • жевачин
  • живачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жи-ва-чен
непълен член жи-вач-ния
пълен член жи-вач-ни-ят
ж. р. жи-вач-на
членувано жи-вач-на-та
ср. р. жи-вач-но
членувано жи-вач-но-то
мн. ч. жи-вач-ни
членувано жи-вач-ни-те