жѐнски
—
прилагателно име
(тип 78)
Значение
жѐнска, жѐнско, мн. жѐнски, прил.
1. Който се отнася до жена — принадлежи на жена, присъщ на жена, предназначен за жена (в 1 знач.). Женска фигура. Женски дрехи.
2. Който е с пол, противоположен на мъжкия. Женско агне.
3. За мъж — който проявява интерес към работите на жените. Женски Иван.
4. Като същ. — женска, женски: жена или животно от женски пол (което няма специално название). С него беше и една женска. Женската мъти.
• Женска работа 1. — Работа, която обикн. се върши от жена. За неделя имам много женска работа.
2. Несериозна, лекомислена постъпка, поведение, типично за жени. Само плаче, женска работа.
• Женски болести. — Болести на половите органи у жената.
• По женски. — Като жена. Язди по женски.
1. Който се отнася до жена — принадлежи на жена, присъщ на жена, предназначен за жена (в 1 знач.). Женска фигура. Женски дрехи.
2. Който е с пол, противоположен на мъжкия. Женско агне.
3. За мъж — който проявява интерес към работите на жените. Женски Иван.
4. Като същ. — женска, женски: жена или животно от женски пол (което няма специално название). С него беше и една женска. Женската мъти.
• Женска работа 1. — Работа, която обикн. се върши от жена. За неделя имам много женска работа.
2. Несериозна, лекомислена постъпка, поведение, типично за жени. Само плаче, женска работа.
• Женски болести. — Болести на половите органи у жената.
• По женски. — Като жена. Язди по женски.
Грешни изписвания (1)
- женске
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | жен-с-ки | |
---|---|---|---|
непълен член | жен-с-кия | ||
пълен член | жен-с-ки-ят | ||
ж. р. | жен-с-ка | ||
членувано | жен-с-ка-та | ||
ср. р. | жен-с-ко | ||
членувано | жен-с-ко-то | ||
мн. ч. | жен-с-ки | ||
членувано | жен-с-ки-те |