женкар

Речник на българския език

женка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

женка̀рят, женка̀ря, мн. женка̀ри, м. Мъж, който обича да задиря жени и има много любовни връзки едновременно. Най-големият женкар в града.
прил. женка̀рски, женка̀рска, женка̀рско, мн. женка̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • жинкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жен-кар
непълен член жен-ка-ря
пълен член жен-ка-рят
мн.ч. жен-ка-ри
членувано жен-ка-ри-те
бройна форма жен-ка-ри
звателна форма жен-ка-рю