женен

Речник на българския език

1. жѐнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

жѐнена, жѐнено, мн. жѐнени, прил.
1. Който е встъпил в брак. Женен е два пъти.
2. Който живее в съпружески връзки. Аз съм женен човек, прибирам се рано.

Грешни изписвания (1)

  • женин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. же-нен
непълен член же-не-ния
пълен член же-не-ни-ят
ж. р. же-не-на
членувано же-не-на-та
ср. р. же-не-но
членувано же-не-но-то
мн. ч. же-не-ни
членувано же-не-ни-те

2. женен — мин. страд. прич. м. р.

женен е производна форма на женя (мин. страд. прич. м. р.).