железобетон

Речник на българския език

железобето̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Строителен материал — бетон с желязна арматура.
прил. железобето̀нен, железобето̀нна, железобето̀нно, мн. железобето̀нни.

Грешни изписвания (15)

  • железобитон
  • железубетон
  • железубитон
  • желизобетон
  • желизобитон
  • желизубетон
  • желизубитон
  • жилезобетон
  • жилезобитон
  • жилезубетон
  • жилезубитон
  • жилизобетон
  • жилизобитон
  • жилизубетон
  • жилизубитон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-ле-зо-бе-тон
непълен член же-ле-зо-бе-то-на
пълен член же-ле-зо-бе-то-нът
мн.ч. же-ле-зо-бе-то-ни
членувано же-ле-зо-бе-то-ни-те
бройна форма же-ле-зо-бе-то-на
звателна форма