жегъл

Речник на българския език

жѐгъл — съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. жѐгли, (два) жѐгъла, м. ист. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи.

Грешни изписвания (1)

  • жегал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-гъл
непълен член же-гъ-ла
пълен член же-гъ-лът
мн.ч. жег-ли
членувано жег-ли-те
бройна форма же-гъ-ла
звателна форма —

Връзки