етология

Речник на българския език

етоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Раздел от зоологията, който изучава поведението на животните в естествени условия.

Грешни изписвания (11)

  • етологеа
  • етологеъ
  • етологея
  • етологиа
  • етологиъ
  • етулогеа
  • етулогеъ
  • етулогея
  • етулогиа
  • етулогиъ
  • етулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ето-ло-гия
членувано ето-ло-ги-я-та
мн.ч. ето-ло-гии
членувано ето-ло-ги-и-те
звателна форма