етнос

Речник на българския език

ѐтнос — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѐтноси, (два) ѐтноса, м. Народ, народност, племе.
прил. етнѝчески, етнѝческа, етнѝческо, мн. етнѝчески. Етническа група. Етнически конфликти.

Грешни изписвания (1)

  • етнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ет-нос
непълен член ет-но-са
пълен член ет-но-сът
мн.ч. ет-но-си
членувано ет-но-си-те
бройна форма ет-но-са
звателна форма —

Връзки