етимология

Речник на българския език

етимоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите.
прил. етимологѝчен, етимологѝчна, етимологѝчно, мн. етимологѝчни. Етимологичен анализ.

Грешни изписвания (23)

  • етемологеа
  • етемологеъ
  • етемологея
  • етемологиа
  • етемологиъ
  • етемология
  • етемулогеа
  • етемулогеъ
  • етемулогея
  • етемулогиа
  • етемулогиъ
  • етемулогия
  • етимологеа
  • етимологеъ
  • етимологея
  • етимологиа
  • етимологиъ
  • етимулогеа
  • етимулогеъ
  • етимулогея
  • етимулогиа
  • етимулогиъ
  • етимулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ети-мо-ло-гия
членувано ети-мо-ло-ги-я-та
мн.ч. ети-мо-ло-гии
членувано ети-мо-ло-ги-и-те
звателна форма