есхатология

Речник на българския език

есхатология съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

рел. Учение за края на света или отделния човек, засягащо Страшния съд, възкресението и задгробния живот; вярващите ще бъдат спасени едва след настъпването на края на този свят, докато гностиците вярват, че са вече спасени, тук и сега.

Грешни изписвания (1)

  • есхатологиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-ха-то-ло-гия
членувано ес-ха-то-ло-ги-я-та
мн.ч. ес-ха-то-ло-гии
членувано ес-ха-то-ло-ги-и-те
звателна форма