1.
ерудѝран
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
ерудѝрана, ерудѝрано, мн. ерудѝрани, прил. Който има ерудиция. Ерудиран учен.
същ. ерудѝраност, ерудираността̀, ж.
същ. ерудѝраност, ерудираността̀, ж.
Грешни изписвания (7)
- еродиран
- еродирън
- ерудирън
- иродиран
- иродирън
- ирудиран
- ирудирън
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | еру-ди-ран | |
|---|---|---|---|
| непълен член | еру-ди-ра-ния | ||
| пълен член | еру-ди-ра-ни-ят | ||
| ж. р. | еру-ди-ра-на | ||
| членувано | еру-ди-ра-на-та | ||
| ср. р. | еру-ди-ра-но | ||
| членувано | еру-ди-ра-но-то | ||
| мн. ч. | еру-ди-ра-ни | ||
| членувано | еру-ди-ра-ни-те | ||
2. ерудиран — мин. страд. прич. м. р.
ерудиран е производна форма на ерудирам (мин. страд. прич. м. р.).