еро̀зия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Пълно или частично разрушение на повърхността на нещо (почва, скала, метал и др.) под влияние на външна среда. Ерозия на почвата. Ерозия на скалите край морето. Ерозия на стоманата.
2. Прен. Разрушение на нравствени, духовни принципи, устои. Ерозия на вярата. Ерозия на морала.
прил. ерозѝвен, ерозѝвна, ерозѝвно, мн.ерозѝвни. Ерозивни процеси.
1. Пълно или частично разрушение на повърхността на нещо (почва, скала, метал и др.) под влияние на външна среда. Ерозия на почвата. Ерозия на скалите край морето. Ерозия на стоманата.
2. Прен. Разрушение на нравствени, духовни принципи, устои. Ерозия на вярата. Ерозия на морала.
прил. ерозѝвен, ерозѝвна, ерозѝвно, мн.ерозѝвни. Ерозивни процеси.
Грешни изписвания (5)
- ерозеа
- ерозеъ
- ерозея
- ерозиа
- ерозиъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | еро-зия | |
|---|---|---|
| членувано | еро-зи-я-та | |
| мн.ч. | еро-зии | |
| членувано | еро-зи-и-те | |
| звателна форма | — | |