ерекция

Речник на българския език

ерѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Набъбване, изправяне на орган вследствие на мускулно напрежение или увеличен приток на кръв. Ерекция на половия член.

Грешни изписвания (5)

  • ерекцеа
  • ерекцеъ
  • ерекцея
  • ерекциа
  • ерекциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ерек-ция
членувано ерек-ци-я-та
мн.ч. ерек-ции
членувано ерек-ци-и-те
звателна форма