епопѐя
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. епопѐи, ж.
1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ.
2. Спец. Голямо прозаическо произведение (роман или серия от романи) за значителни исторически събития от живота на един народ. Роман епопея.
3. Прен. Значително историческо събитие или поредица от такива събития, изпълнени с героизъм и величие.
1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ.
2. Спец. Голямо прозаическо произведение (роман или серия от романи) за значителни исторически събития от живота на един народ. Роман епопея.
3. Прен. Значително историческо събитие или поредица от такива събития, изпълнени с героизъм и величие.
Грешни изписвания (7)
- епопеъ
- епупеъ
- епупея
- ипопеъ
- ипопея
- ипупеъ
- ипупея
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | епо-пея | |
|---|---|---|
| членувано | епо-пе-я-та | |
| мн.ч. | епо-пеи | |
| членувано | епо-пе-и-те | |
| звателна форма | — | |