епитимия

Речник на българския език

епитѝмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

църковно наказание

Грешни изписвания (11)

  • епитимиъ
  • епетимеа
  • епетимеъ
  • епетимея
  • епетимиа
  • епетимиъ
  • епетимия
  • епитимеа
  • епитимеъ
  • епитимея
  • епитимиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-ти-мия
членувано епи-ти-ми-я-та
мн.ч. епи-ти-мии
членувано епи-ти-ми-и-те
звателна форма