епител

Речник на българския език

епѝтел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните.
прил. епѝтелен, епѝтелна, епѝтелно, мн. епѝтелни. Епителни клетки.

Грешни изписвания (3)

  • епитил
  • ипител
  • ипитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-тел
непълен член епи-те-ла
пълен член епи-те-лът
мн.ч. епи-те-ли
членувано епи-те-ли-те
бройна форма епи-те-ла
звателна форма —

Връзки