епитафия

Речник на българския език

епита̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. епита̀фии, ж. Надгробен надпис, обикн. в стихотворна форма.

Грешни изписвания (11)

  • епетафеа
  • епетафеъ
  • епетафея
  • епетафиа
  • епетафиъ
  • епетафия
  • епитафеа
  • епитафеъ
  • епитафея
  • епитафиа
  • епитафиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-та-фия
членувано епи-та-фи-я-та
мн.ч. епи-та-фии
членувано епи-та-фи-и-те
звателна форма