епилепсия

Речник на българския език

епилѐпсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието.

Грешни изписвания (11)

  • епелепсеа
  • епелепсеъ
  • епелепсея
  • епелепсиа
  • епелепсиъ
  • епелепсия
  • епилепсеа
  • епилепсеъ
  • епилепсея
  • епилепсиа
  • епилепсиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-леп-сия
членувано епи-леп-си-я-та
мн.ч. епи-леп-сии
членувано епи-леп-си-и-те
звателна форма