епидемиология

Речник на българския език

епидемиоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — дял от медицината, в който се изучават заразните болести.
прил. епидемиологѝчен, епидемиологѝчна, епидемиологѝчно, мн. епидемиологѝчни. Епидемиологичен институт.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-де-ми-о-ло-гия
членувано епи-де-ми-о-ло-ги-я-та
мн.ч. епи-де-ми-о-ло-гии
членувано епи-де-ми-о-ло-ги-и-те
звателна форма