епиго̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. епиго̀ни, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтаря чужди идеи.
прил. епиго̀нски, епиго̀нска, епиго̀нско, мн. епиго̀нски.
прил. епиго̀нски, епиго̀нска, епиго̀нско, мн. епиго̀нски.
Грешни изписвания (3)
- епегон
- ипегон
- ипигон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | епи-гон | |
|---|---|---|
| непълен член | епи-го-на | |
| пълен член | епи-го-нът | |
| мн.ч. | епи-го-ни | |
| членувано | епи-го-ни-те | |
| бройна форма | епи-го-на | |
| звателна форма | — | |