енцефалография

Речник на българския език

енцефалогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • енцефалографеа
  • енцефалографеъ
  • енцефалографея
  • енцефалографиа
  • енцефалографиъ
  • енцефалуграфеа
  • енцефалуграфеъ
  • енцефалуграфея
  • енцефалуграфиа
  • енцефалуграфиъ
  • енцефалуграфия
  • енцефълографеа
  • енцефълографеъ
  • енцефълографея
  • енцефълографиа
  • енцефълографиъ
  • енцефълография
  • енцефълуграфеа
  • енцефълуграфеъ
  • енцефълуграфея
  • енцефълуграфиа
  • енцефълуграфиъ
  • енцефълуграфия
  • енцифалографеа
  • енцифалографеъ
  • енцифалографея
  • енцифалографиа
  • енцифалографиъ
  • енцифалография
  • енцифалуграфеа
  • енцифалуграфеъ
  • енцифалуграфея
  • енцифалуграфиа
  • енцифалуграфиъ
  • енцифалуграфия
  • енцифълографеа
  • енцифълографеъ
  • енцифълографея
  • енцифълографиа
  • енцифълографиъ
  • енцифълография
  • енцифълуграфеа
  • енцифълуграфеъ
  • енцифълуграфея
  • енцифълуграфиа
  • енцифълуграфиъ
  • енцифълуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-це-фа-лог-ра-фия
членувано ен-це-фа-лог-ра-фи-я-та
мн.ч. ен-це-фа-лог-ра-фии
членувано ен-це-фа-лог-ра-фи-и-те
звателна форма