емулация

Речник на българския език

емулация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • емулациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ему-ла-ция
членувано ему-ла-ци-я-та
мн.ч. ему-ла-ции
членувано ему-ла-ци-и-те
звателна форма