емисар

Речник на българския език

емиса̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

емиса̀рят, емиса̀ря, мн. емиса̀ри, м. Лице, официално изпратено в чужда страна с политическа или друга поръчка; официален пратеник.

Грешни изписвания (3)

  • емесар
  • имесар
  • имисар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еми-сар
непълен член еми-са-ря
пълен член еми-са-рят
мн.ч. еми-са-ри
членувано еми-са-ри-те
бройна форма еми-са-ри
звателна форма еми-са-рю