емване

Речник на българския език

емване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ем-ва-не
членувано ем-ва-не-то
мн.ч. ем-ва-ния
членувано ем-ва-ни-я-та