електротехника

Речник на българския език

1. електротѐхника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за използването на електричеството за практически цели.

Грешни изписвания (15)

  • електротехнека
  • електротехнекъ
  • електротехникъ
  • електрутехнека
  • електрутехнекъ
  • електрутехника
  • електрутехникъ
  • еликтротехнека
  • еликтротехнекъ
  • еликтротехника
  • еликтротехникъ
  • еликтрутехнека
  • еликтрутехнекъ
  • еликтрутехника
  • еликтрутехникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек-т-ро-тех-ни-ка
членувано елек-т-ро-тех-ни-ка-та
мн.ч. елек-т-ро-тех-ни-ки
членувано елек-т-ро-тех-ни-ки-те
звателна форма

2. електротехника — ед. ч. непълен член

електротехника е производна форма на електротехник (ед. ч. непълен член).