електрон

Речник на българския език

електро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. електро̀ни, (два) електро̀на, м. Спец. Елементарна частица с най-малък отрицателен електрически заряд и най-малка маса.// прил. електро̀нен, електро̀нна, електро̀нно, мн. електро̀нни.

Грешни изписвания (3)

  • еликтрон
  • илектрон
  • иликтрон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек-т-рон
непълен член елек-т-ро-на
пълен член елек-т-ро-нът
мн.ч. елек-т-ро-ни
членувано елек-т-ро-ни-те
бройна форма елек-т-ро-на
звателна форма