електрѝчество
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед.
1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони).
2. Тази енергия за нуждите на стопанството и бита (за осветление, отопление и др.).
прил. електрѝчен, електрѝчна, електрѝчно, мн. електрѝчни.
прил. електрѝчески, електрѝческа, електрѝческо, мн. електрѝчески.
• Електрически ток. — Насочено движение на електрически товари под напрежение.
1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони).
2. Тази енергия за нуждите на стопанството и бита (за осветление, отопление и др.).
прил. електрѝчен, електрѝчна, електрѝчно, мн. електрѝчни.
прил. електрѝчески, електрѝческа, електрѝческо, мн. електрѝчески.
• Електрически ток. — Насочено движение на електрически товари под напрежение.
Грешни изписвания (15)
- електричеству
- електричиство
- електричиству
- еликтричество
- еликтричеству
- еликтричиство
- еликтричиству
- илектричество
- илектричеству
- илектричиство
- илектричиству
- иликтричество
- иликтричеству
- иликтричиство
- иликтричиству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | елек-т-ри-чес-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | елек-т-ри-чес-т-во-то | |
| мн.ч. | елек-т-ри-чес-т-ва | |
| членувано | елек-т-ри-чес-т-ва-та |