електричество

Речник на българския език

електрѝчество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони).
2. Тази енергия за нуждите на стопанството и бита (за осветление, отопление и др.).
прил. електрѝчен, електрѝчна, електрѝчно, мн. електрѝчни.
прил. електрѝчески, електрѝческа, електрѝческо, мн. електрѝчески.
Електрически ток. — Насочено движение на електрически товари под напрежение.

Грешни изписвания (15)

  • електричеству
  • електричиство
  • електричиству
  • еликтричество
  • еликтричеству
  • еликтричиство
  • еликтричиству
  • илектричество
  • илектричеству
  • илектричиство
  • илектричиству
  • иликтричество
  • иликтричеству
  • иликтричиство
  • иликтричиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек-т-ри-чес-т-во
членувано елек-т-ри-чес-т-во-то
мн.ч. елек-т-ри-чес-т-ва
членувано елек-т-ри-чес-т-ва-та