елева̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. елева̀тори, (два) елева̀тора, м. Съоръжение за вертикално пренасяне на насипни материали, което се състои от лента с кофички.
прил. елева̀торен, елева̀торна, елева̀торно, мн. елева̀торни.
прил. елева̀торен, елева̀торна, елева̀торно, мн. елева̀торни.
Грешни изписвания (7)
- елеватур
- еливатор
- еливатур
- илеватор
- илеватур
- иливатор
- иливатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | еле-ва-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | еле-ва-то-ра | |
| пълен член | еле-ва-то-рът | |
| мн.ч. | еле-ва-то-ри | |
| членувано | еле-ва-то-ри-те | |
| бройна форма | еле-ва-то-ра | |
| звателна форма | — | |