екстрасенство

Речник на българския език

екстрасенство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-ра-сен-с-т-во
членувано ек-с-т-ра-сен-с-т-во-то
мн.ч. ек-с-т-ра-сен-с-т-ва
членувано ек-с-т-ра-сен-с-т-ва-та