екстрасенс

Речник на българския език

екстрасѐнс съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. екстрасѐнси, м. Лице, което благодарение на силното си биополе и на свръхестествените си възможности демонстрира изкуство да лекува, да влияе на психиката, да предсказва и гадае.

Грешни изписвания (3)

  • екстръсенс
  • икстрасенс
  • икстръсенс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-ра-сенс
непълен член ек-с-т-ра-сен-са
пълен член ек-с-т-ра-сен-сът
мн.ч. ек-с-т-ра-сен-си
членувано ек-с-т-ра-сен-си-те
бройна форма ек-с-т-ра-сен-си
звателна форма ек-с-т-ра-сен-се