експрокурор

Речник на българския език

експрокурор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-п-ро-ку-рор
непълен член ек-с-п-ро-ку-ро-ра
пълен член ек-с-п-ро-ку-ро-рът
мн.ч. ек-с-п-ро-ку-ро-ри
членувано ек-с-п-ро-ку-ро-ри-те
бройна форма ек-с-п-ро-ку-ро-ри
звателна форма ек-с-п-ро-ку-ро-ре