еклектѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. еклектѝци, м. Лице, което допуска еклектизъм в работите си.
Грешни изписвания (3)
- екликтик
- иклектик
- икликтик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ек-лек-тик | |
|---|---|---|
| непълен член | ек-лек-ти-ка | |
| пълен член | ек-лек-ти-кът | |
| мн.ч. | ек-лек-ти-ци | |
| членувано | ек-лек-ти-ци-те | |
| бройна форма | ек-лек-ти-ци | |
| звателна форма | ек-лек-ти-ко | |