екзеку̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. екзеку̀тори, м.
1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.
2. Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо. Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие.
1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.
2. Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо. Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие.
Грешни изписвания (7)
- екзекутур
- екзикутор
- екзикутур
- икзекутор
- икзекутур
- икзикутор
- икзикутур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ек-зе-ку-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ек-зе-ку-то-ра | |
| пълен член | ек-зе-ку-то-рът | |
| мн.ч. | ек-зе-ку-то-ри | |
| членувано | ек-зе-ку-то-ри-те | |
| бройна форма | ек-зе-ку-то-ри | |
| звателна форма | ек-зе-ку-то-ре | |