езуитствувам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	езу-ит-с-тву-вам	езу-ит-с-тву-ва-ме
2 лице	езу-ит-с-тву-ваш	езу-ит-с-тву-ва-те
3 лице	езу-ит-с-тву-ва	езу-ит-с-тву-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	езу-ит-с-тву-вах	езу-ит-с-тву-вах-ме
2 лице	езу-ит-с-тву-ва	езу-ит-с-тву-вах-те
3 лице	езу-ит-с-тву-ва	езу-ит-с-тву-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	езу-ит-с-тву-вах	езу-ит-с-тву-вах-ме
2 лице	езу-ит-с-тву-ва-ше	езу-ит-с-тву-вах-те
3 лице	езу-ит-с-тву-ва-ше	езу-ит-с-тву-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	езуитствувал съм	езуитствувала съм	езуитствувало съм	езуитствували сме
2 лице	езуитствувал си	езуитствувала си	езуитствувало си	езуитствували сте
3 лице	езуитствувал е	езуитствувала е	езуитствувало е	езуитствували са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях езуитствувал	бях езуитствувала	бях езуитствувало	бяхме езуитствували
2 лице	беше езуитствувал	беше езуитствувала	беше езуитствувало	бяхте езуитствували
3 лице	беше езуитствувал	беше езуитствувала	беше езуитствувало	бяха езуитствували

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще езуитствувам	ще езуитствуваме
2 лице	ще езуитствуваш	ще езуитствувате
3 лице	ще езуитствува	ще езуитствуват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм езуитствувал	ще съм езуитствувала	ще съм езуитствувало	ще сме езуитствували
2 лице	ще си езуитствувал	ще си езуитствувала	ще си езуитствувало	ще сте езуитствували
3 лице	ще е езуитствувал	ще е езуитствувала	ще е езуитствувало	ще са езуитствували

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да езуитствувам	щяхме да езуитствуваме
2 лице	щеше да езуитствуваш	щяхте да езуитствувате
3 лице	щеше да езуитствува	щяха да езуитствуват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм езуитствувал	щях да съм езуитствувала	щях да съм езуитствувало	щяхме да сме езуитствували
2 лице	щеше да си езуитствувал	щеше да си езуитствувала	щеше да си езуитствувало	щяхте да сте езуитствували
3 лице	щеше да е езуитствувал	щеше да е езуитствувала	щеше да е езуитствувало	щяха да са езуитствували

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	езуитствувал съм	езуитствувала съм	езуитствувало съм	езуитствували сме
2 лице	езуитствувал си	езуитствувала си	езуитствувало си	езуитствували сте
3 лице	езу-ит-с-тву-вал езуитствувал е	езу-ит-с-тву-ва-ла езуитствувала е	езу-ит-с-тву-ва-ло езуитствувало е	езу-ит-с-тву-ва-ли езуитствували са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	езуитствувал съм	езуитствувала съм	езуитствувало съм	езуитствували сме
2 лице	езуитствувал си	езуитствувала си	езуитствувало си	езуитствували сте
3 лице	езу-ит-с-тву-вал езуитствувал е	езу-ит-с-тву-ва-ла езуитствувала е	езу-ит-с-тву-ва-ло езуитствувало е	езу-ит-с-тву-ва-ли езуитствували са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм езуитствувал	била съм езуитствувала	било съм езуитствувало	били сме езуитствували
2 лице	бил си езуитствувал	била си езуитствувала	било си езуитствувало	били сте езуитствували
3 лице	бил езуитствувал бил е езуитствувал	била езуитствувала била е езуитствувала	било езуитствувало било е езуитствувало	били езуитствували били са езуитствували

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да езуитствувам	щяла съм да езуитствувам	щяло съм да езуитствувам	щели сме да езуитствуваме
2 лице	щял си да езуитствуваш	щяла си да езуитствуваш	щяло си да езуитствуваш	щели сте да езуитствувате
3 лице	щял да езуитствува щял е да езуитствува	щяла да езуитствува щяла е да езуитствува	щяло да езуитствува щяло е да езуитствува	щели да езуитствуват щели са да езуитствуват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм езуитствувал	щяла съм да съм езуитствувала	щяло съм да съм езуитствувало	щели сме да сме езуитствували
2 лице	щял си да си езуитствувал	щяла си да си езуитствувала	щяло си да си езуитствувало	щели сте да сте езуитствували
3 лице	щял да е езуитствувал щял е да е езуитствувал	щяла да е езуитствувала щяла е да е езуитствувала	щяло да е езуитствувало щяло е да е езуитствувало	щели да са езуитствували щели са да са езуитствували

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих езуитствувал	бих езуитствувала	бих езуитствувало	бихме езуитствували
2 лице	би езуитствувал	би езуитствувала	би езуитствувало	бихте езуитствували
3 лице	би езуитствувал	би езуитствувала	би езуитствувало	биха езуитствували

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
езу-ит-с-тву-вай	езу-ит-с-тву-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		езу-ит-с-тву-ван
		непълен член	езу-ит-с-тву-ва-ния
		пълен член	езу-ит-с-тву-ва-ни-ят
	женски род		езу-ит-с-тву-ва-на
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-на-та
	среден род		езу-ит-с-тву-ва-но
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-но-то
множествено число			езу-ит-с-тву-ва-ни
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		езу-ит-с-тву-вал
		непълен член	езу-ит-с-тву-ва-лия
		пълен член	езу-ит-с-тву-ва-ли-ят
	женски род		езу-ит-с-тву-ва-ла
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-ла-та
	среден род		езу-ит-с-тву-ва-ло
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-ло-то
множествено число			езу-ит-с-тву-ва-ли
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	езу-ит-с-тву-вал
	женски род	езу-ит-с-тву-ва-ла
	среден род	езу-ит-с-тву-ва-ло
множествено число		езу-ит-с-тву-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		езу-ит-с-тву-ващ
		непълен член	езу-ит-с-тву-ва-щия
		пълен член	езу-ит-с-тву-ва-щи-ят
	женски род		езу-ит-с-тву-ва-ща
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-ща-та
	среден род		езу-ит-с-тву-ва-що
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-що-то
множествено число			езу-ит-с-тву-ва-щи
		членувано	езу-ит-с-тву-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

езу-ит-с-тву-вай-ки