езикознание

Речник на българския език

езикозна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Наука за езика; лингвистика.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • езекознание
  • езекузнание
  • езикузнание
  • изекознание
  • изекузнание
  • изикознание
  • изикузнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ези-коз-на-ние
членувано ези-коз-на-ни-е-то
мн.ч. ези-коз-на-ния
членувано ези-коз-на-ни-я-та