еж — Речник на българския език

еж — съществително име, мъжки род (тип 1)

ѐжът, ѐжа, мн. ѐжове, (два) ѐжа, м. Таралеж.
прил. ѐжов, ѐжова, ѐжово, мн. ѐжови.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.