едновластие

Речник на българския език

едновластие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-нов-лас-тие
членувано ед-нов-лас-ти-е-то
мн.ч. ед-нов-лас-тия
членувано ед-нов-лас-ти-я-та